Dienstag, 7. April 2015

Street Стимуланти Bитамини

За чист спорт

нищо в химията не се губи, то само сменя своето действие

Ретинол, витамин A
Ретинолът постъпва в нашият организъм с храните от животински произход. В храните от растителен произход се съдържа каротин, чийто съединения също съдържат в своята молекула структурните елементи на ретинола. Даже един от каротините в черният дроб на човека се разцепва на две еднакви молекули витамин А. Такива съединения които след известно химическо преобразуване в организма се превръщат във витамини се наричат провитамини. Следователно каротините са провитамини на ретинола.
Активната форма на витамина се съхранява в черният дроб, откъдето с кръвта се разнася до всички органи които се нуждаят от него, вкл. до ретината на окото. 
Биологичните нужди на витамин А можем да разделим условно в три насоки:
  • Участва в превръщането на светлинната енергия в нервен импулс.
  • Има детоксично действие като лесно обезврежда отрови с окислително действие. 
  • Индуктор е на синтезата на редица белтъци свързани с поддържането на нормалната функция на покривните тъкани - кожата, лигавиците на храносмилателната, дихателната и отделителната системи, обвивките на окото.
Дневните нужди от витамин А са около 1 мг или двойно повече каротини. Съдържа се в месото, млякото, яйцата както и в огромни количества в рибеното масло получено от пресоване на черния дроб на някои северни риби и животни. Измежду растителните продукти най-много каротин се среща в морковите, но и в малки количества в повечето растения.
Рибофлавин, витамин B2
Рибофлавина е съставна част от флавиновите коензими ФМН и ФАД на редица аеробни дехидрогенази. Главното им участие е в дихателната верига, окислението на мастните киселини и цикъла на Кребс.
При рибофлавинов дефицит ще бъдат потиснати основните окислителни пътища. Авитаминозата външно се характеризира с ослепяване, мускулна и сърдечна слабост.
Дневната нужда от витамин B2 е между 2 и 4 мг. Съдържа се в млякото, яйцата, черния дроб и в някои видове хляб.
Пиридоксол , витамин B6
Пиридоксолът е ангажиран предимно в белтъчната (аминокиселинна) обмяна. Негови производни (фосфорилират) и играят роля в трансминирането и декарбоксилирането аминокиселините. В синтеза на хемоглобина, миоглобина и хема. 
Влиза в състава на гликогенфосфорилазата в черния дроб и мускулите, но не като коензим а като поддържащ структурата фактор.
Дневните нужди от витамин B6 са около 2 мг. Съдържа се в широка гама храни вкл. хляб, мляко, месо, грах..
Калциферол, витамин D3
Калциферолът е антирахитичният витамин. Той може да се синтезира в организма в малки количества. Този процес протича в клетките на кожата под влияние на ултравиолетовите лъчи, с други думи това е фотохимична реакция чието изходно съединение е холестеролът. При излагане на кожата на слънце внос на витамин D3 не е необходим.
Калциферолът регулира калциевата и фосфорната обмяна, което пряко засяга минерализацията на костната тъкан. Липсата на витамина в организма ще доведе до размекване на костите или до бавното вкостеняване на счупените такива. 
Дневните нужди от витамин D3 са около 0,1 до 0,2 мг за малките деца, докато при възрастните това количество е по-малко или никакво доколкото лятното облъчване на кожата създава достатъчни запаси от този витамин. Съдържа се предимно в яйченият жълтък и рибата.
Коагулационен фактор, витамин K
Съществуват няколко витамина К, като всички са са със сходна структура и функции:
  • К1 - от растителен произход
  • К2 - от животински произход
  • К3 - синтетичен препарат
Витамин К взема участие в процесите на кръвосъсирването, а в неговото отсъствие се появяват кръвотечения и кръвта не може да се съсирва.
Дневните нужди от този витамин не са точно установени, поради това, че част от него организма набавя от чревните бактерии. Вероятно се движат между 5 и 10 мг. Витамин К се съдържа в зеленчуците (ягоди, спанак, тиква) и в някои плодове. В организма се доставя още и от чревните бактерии.
Тиамин, витамин B1
Тиаминът изпълнява коензимни функции в в две групи ензими. 
  • Ензимите на окислителното декарбоксилиране - това са основните биохимични пътища доставящи енергия за централната нервна система и миокарда. 
  • транскетолазите, които са съставни ензими в метаболитните вериги
Необходим е при всички редуктивни синтези, при секреция на солни киселини в стомаха,  както и в обезвреждането на редица отровни продукти. 
Дневните нужди от тиамин възлизат на 0,6 мг на всеки 1000 ккал от храна или 1,3 до 2,0 мг дневно. Съдържа се в някои животински продукти (черен дроб, бъбреци) както и в някои видове пшеничен хляб, фасул и грах.
Пантотенова киселина, витамин B3
Тя е съставна част от коензим А и на ацин-пренасящия белтък. И двете структури пренасят силно реактивно-способни мастнокиселинни радикали.
Ролята на витамина е в:
  • окислението и синтезата на мастните киселини
  • медиатор е при предаването на нервния импулс участва в синтезата на мазнините, фосфолипидите и холестерола.
  • Участва и в цикъла на Кребс. 
Ключовото значение на витамина е за обмяната на веществата. Дневните нужди възлизат на 10 мг. Витаминът е широко застъпен в храната и по специално в зелените части на растенията и в жълтъка на яйцата. 
Фолиева киселина, витамин B9
Фолиевата киселина е преносител на т.нар. активирани едновъглеродни отломки. Те се получават при разграждането на някои аминокиселини и се използуват за синтезата на други съединения. Фолиевата киселина участва като коензим в разграждането на някои аминокиселини, на белтъчната биосинтеза и в синтезата на нуклеиновите киселини. 
Без витамин B9 биха били смутени деленето на клетките и растежът им. Т.е. растежът на децата, нарастването на мускулната тъкан при тренировка и процесите на кръвообразуването.
Кобаламинът (витамин B12) и фолиевата киселина са взаимнодопълващи се. Доброто насищане на организма с единият витамин намалява нуждите от другия.
Дневните нужди от витамин B9 са около 0,5 мг, като предимно се набавя от чревните микроорганизми, както и от храната (зелените разстения и особенно в листата на спанака).
Токоферол, витамин E
Токоферолът е широко разпространен хидрофобен алкохол. Измежду всички токофероли има най-висока биологична активност. Токоферолите са биологични антиоксиданти. В организма непрекъснато възникват токсични форми на кислорода, които разрушават съединенията с двойна връзка, а именно висшите ненаситени мастни киселини в молекулата на фосфолипидите. Тъй като последните изграждат всички клетъчни и вътре-клетъчни мембрани, тяхното окислително разрушаване би било несъвместимо с живота. Именно витамин Е обезврежда тези токсични съединения с което осигурява нормалната функция на клетките в организма. 
Токофероловата авитоминоза води до поражения на мускулите, в половите жлези и в чревните кръвни клетки. 
Дневните нужди от витамин Е са около 30 мг, които се съдържат в повечето растителни масла. 
Кобаламин, витамин B12
Проникването на този витамин в организма е сложен процес. През чревната стена преминава не свободният витамин, а комплексът му с един специален гликопротеин, синтезиран от стомашната лигавица. Авитаминоза може да възникне и поради липса на неговият преносител, което се наблюдава при хронични заболявания на стомашната лигавица. В такъв случай витамина се вкарва в организма с помощта на инжекции. Авитаминозата се отразява тежко върху кръвообразуването (злокачествена анемия) и върху състоянието на гръбначният мозък.
Витамин B12 е коензим в два типа реакции - при окислението на някои видове мастни киселини и при обмяната на метиловите групи. Ако втората е смутена се нарушава и синтезата на фосфолипидите, което води до болестно натрупване на мазнини в черният дроб. Смущава се и синтезата на креатинфосфата - главният мускулен резервоар на енергия.
Дневните нужди от кобаламин са малки - около 0,005 мг, голяма част от които се набавят от дейността на чревните бактерии. Месото, рибата, млякото и яйцата съдържат в достатъчни количества витамин B12.
Ниацин, витамин B5
Влиза в състава на ниациновите (никотинамидните) коензими на многобройни дехидрогенази. Неговата роля основно може да представим като главен окислител в организма, като окислява важни метаболити като лактат, пируват и др.
Доставчик е на богати на енергия водородни атоми на дихателната верига. 
Участва в синтезата на нуклеинови киселини, мастни киселини, и много други съединения.
Този витамин е ангажиран в голям брой реакции от обмяната на веществата. 
Дневните нужди от никотинамид са между 10 и 25 мг. Малка част от която може да се синтезира в организма от триптофан. Набавяме си витамина предимно от хляба, картофите и местните продукти.
Аскорбинова киселина, витамин C
Аскорбиновата киселина се получава от глюкозата в метаболитната верига за синтеза на глюкуронова киселина. Едно отклонение от тази верига води до синтеза на витамин C. 
Тя се образува в организмите на всички представители в животинският и растителният свят само с три изключения: хората, маймуните и морските свинчета. От тази гледна точка ние, както и другите две изключения сме биохимични инвалиди. Витамин C трябва задължително да се внася с храната - от метаболит тя се превръща във витамин.
Аскорбиновата киселина взема участие в образуването на колагеновите влакна, както и на основното вещество (хидроитинсулфат) на съединителната тъкан. При липса на витамина в състава на тези вещества се появяват язви, кръвоизливи, размекване на венците, зъбите започват да се клатят и падат. 
Дневните нужди от Витамин C на организма са между 30 и 60 мг. На практика могат да се приемат и по-големи количества, тъй като кулинарията отнема част от състава на витамин C в храните. Съдържа се в най-големи количества в цитрусовите плодове, в шипките, доматите, магданоз и др. Любопитен факт е, че лютите чушки са люти именно заради пренаситеността си с витамин C.
Биотин, витамин H
Биотинът е ковалентно свързан за белтъчната молекула корбоксилазите - ензими, които вмъкват въглеродния двуокис в състава на различни молекули под формата на новосъздадени карбоксилни групи. Подобни реакции се наблюдават и при синтезата на пурините и мастните киселини както и при карбоксилирането на пирувата до оксалацетат. Третата е важна поради две причини -  тя е изходна реакция на образуването на глюкоза от лактат и от гликогенните аминокиселини; води до усилване на капацитета на Цикъла на Кребс, чиито окислителна мощ зависи от количеството на наличния оксалацетат. По този начин глюкозата усилва цикъла и неговата способност да окислява мастни киселини. От тук идва и изразът "мазнините изгарят в огъня на въглехидратите". 
Дневните нужди от Биотин възлизат на 0,2 мг като важен източник за него са чревните бактерии, а същи и млякото, яйчният жълтък. Важно е да се знае, че консумацията на сурови яйца може да доведе до биотинова авитаминоза.
http://streetfitness.org

Keine Kommentare:

Kommentar veröffentlichen